www.xxx2.sex

Кои храни и добавки подсилват имунитета срещу респираторни инфекции като COVID-19?

516

Респираторните инфекции, наречени още инфекции на дихателните пътища засягат синусите, гърлото, дихателните пътища или белите дробове. Те включват редица заболявания от обикновена настинка до пневмония. Имунната система е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят заедно, за да защитават ежедневно тялото от подобни инфекции.

Изследванията показват, че определени добавки могат да намалят риска от инфекция и да олекотят симптомите. Съществуват научно доказани средства, които могат безопасно да подсилят имунната система. Както винаги, всеки трябва да се консултира с лекар преди прием на хранителни добавки.

Ферментиралите храни и пробиотиците имат противовъзпалителен и антипатогенен ефект

Червата ни са богати на полезни микроби, които се борят срещу нахлуващи патогени. Тези микроби действат като първата защита на организма срещу инфекция. Освен това усвояват хранителни вещества, които сами не можем, като фибри и други въглехидрати. Процеса се нарича ферментация и той води до странични продукти, които заемат важни роли за организма – от защита на дебелото черво до подобряване на чувствителността към инсулин.

Научно установено е, че микробиомът е ключов компонент на здравата имунна система и способността на тялото да се бори с вирусни и бактериални инфекции. Пробиотичните добавки и ферментиралите храни са източници на живи микроби, които могат значително да намалят риска от инфекция. Те се борят с патогени в червата и допринасят за противовъзпалителните процеси в тялото.

Някои щамове допринасят за по-силни антиинфекциозни и противовъзпалителни ефекти от други – Lactobacillus plantarum, Bifidobacterium lactis, Lactobacillus casei и Lactobacillus rhamnosus са най-добрите войни срещу вирусни инфекции, особено в горните дихателни пътища. [1-4]

При избор на пробиотична добавка е важно да се търси такава, която съдържа два или повече от горните щамове. Етикети, които споменават имунитет или възпаление, най вероятно ги съдържат, но винаги трябва да се разглежда списъка на съставките. 

Диетата е важно средство за подхранване на здравословен микробиом. Ферментирали храни като кисело мляко и кимчи могат директно да заселват полезни микроби в червата. Храни, богати на фибри, като боб и кръстоцветни зеленчуци ще им помогнат да се развиват, след като са намерили своя дом.

Цинкът прави инфекцията по-малко тежка, но повечето добавки надвишават безопасната граница на прием

Цинкът играе важна роля за имунитета, тъй като участва в клетъчно-медиираната и хуморалната имунна реакция на организма. Това са два вида имунитет, при които се генерира специфична имунна реакция за определен патоген. Следователно ниските или дефицитни нива на цинк влияят пряко върху броя на имунните клетки, които са на разположение за борба с нашественици. [5]

След изследване на 13 плацебо-контролирани проучвания на цинк при обикновена настинка, изследователите откриват, че приемането на цинк в рамките на 24 часа от първите признаци на настинката може да съкрати продължителността и да направи симптомите по-леки. 

Мъжете се нуждаят от 11 мг, a жените от 8 мг цинк дневно. Той се среща предимно в червени меса и морски дарове, особено стриди и мекотели. Цинкът се намира и в растителни източници като пълнозърнести и бобови растения, но в много по-ниски количества и с по-ниска абсорбция от този в животинските продукти. За това при хранителна диета вегетарианците и възрастните хора са изложени повече на риск от недостатъчен прием на цинк.

Колкото е важно да се заситят нуждите от цинк, толкова е и важно да не се прекалява. Максималното установено количество цинк, което трябва да се приема на ден е 40 мг – известно като допустимото ниво на по-висок прием. Приемът над 40 мг на ден може да доведе до недостиг на мед и неврологични проблеми.[6]  Много добавки и лекарства на основата на цинк предлагат нива над допустимата горна граница. За това трябва да се внимава при избора и да се чете етикета в детайли.

При решаването на проблеми с ежедневните нужди от цинк или при признаци на настинка, е добре да се приемат 25 мг цинк на ден. Повечето добавки предлагат 50 мг, за това дозировката може да се раздели на две. Добавките с цинк се приемат най-добре на празен стомах.

Репутацията на витамин С за имунната подкрепа е оправдана, но повишеният прием не помага повече.

Не можем да говорим за имунитет, без да се споменем витамин С. Подобно на цинка, витамин С е основен микроелемент, с който трябва да се снабдим от храни и добавки. Той играе важна роля за имунитета, действа като антиоксидант, засилва функцията на имунните клетки и поддържа противовъзпалителните пътища в организма. Следователно дефицитът на витамин С може да доведе до нарушена имунна функция и по-голяма чувствителност към инфекции. Стотици изследвания, касаещи ролята на витамин С в имунитета показват, че приема на около 100-200 mg витамин С на ден може да предотврати респираторни инфекции.

Стандартната добавка на витамин С съдържа около 1000 мг, а е установено, че усвояването на витамин С намалява с увеличения прием. Например само 16% от него се абсорбира при високи дози (~ 1200 мг), а до 98% се абсорбира при по-ниски (<20 мг). Приемайки 1000 мг, 50% или по-малко от консумирания витамин ще се абсорбира, а останалата част просто ще се екскретира с урината. Следователно витамин С се усвоява най-добре в две до три по-малки разфасовки заедно с храненето. Токсичността на витамин С е рядко срещана, но има неблагоприятен ефект и може да се появи при продължителен прием на нива над допустимите (2000 мг на ден).[7] 

Пресни и пълноценни храни като ананас, киви и броколи са изобилни на витамин C. Тъй като е водоразтворим, витамин С никога не се съхранява в организма, за това трябва да се съсредоточим върху това да ядем богати на витамин С храни всеки ден.

Адекватният прием на витамин С е наложителен за правилната функция на имунната система. При колебание дали има достатъчно количество в консумираната храната, може да се приемат всеки ден две до три по-малки дози (200 мг) от витамина.

Добавките с витамин D могат да защитят дихателните пътища

Проучванията показват, че хората с оптимална концентрация на витамин D са по-малко склонни да боледуват от обикновената настинка или други инфекции на дихателните пътища, отколкото хората с ниско съдържание на витамин D. 

Стотици изследвания, касаещи ролята на витамин D показват, че той предпазва хората от остри инфекции на дихателните пътища, известни също като обикновената настинка. Освен това е установено, че инфекциите на горните дихателни пътища са обратно свързани с нивата на витамин D в серума (кръвта) – когато нивата му намаляват, шансът за инфекция нараства.[9] Препоръчва се серумните нива на витамин D да останат над 32 ng / mL за оптимално здраве.

С прием от 1000 IU витамин D дневно се достигат оптималните нива на витамин D, което помага при защитата от респираторни инфекции.

Женшенът може да подобри респираторните симптоми при възрастни хора

Женшенът е корен с мощни антиоксидантни ефекти, който допринася за намаляване на възпалението, подкрепя имунитета и дава куп други ползи за здравето. Женшенът има положителен ефект върху обикновената настинка и инфекциите на дихателните пътища. 

Стотици изследвания при които на субекти се прилага екстракт от женшен за период от четири месеца показват, че той намалява продължителността на обикновената настинка. Както и от резултатите става ясно, че женшенът намалява риска и продължителността на респираторните симптоми с 55% при възрастно население. [10-12]

Женшенът може да бъде особено полезен за възрастни хора. Най-ефективен е, когато се приема до два часа след хранене, като се цели приемем около 2 000 mg дневно екстракт от женшен.

Чесънът активира гени, които са свързани с имунитета и намалява вероятността от разболяване

Чесънът се използва от много и различни култури за борба с инфекциозни заболявания, тъй като има антимикробни, противогъбични и антивирусни свойства [13]. Съвременните проучвания показват, че включването на чесън в диетата всъщност може да активира гени на имунитета и да намали тежестта и обсега на дадена настинка.

В проучване на две групи – една плацебо и друга в която на субектите е била добавена чеснова добавка за 12 седмици между ноември и февруари, когато е пикът настинка и грип. Лекуваната група има по-малко настинки и се възстановява по-бързо в сравнение с плацебо групата. [14]

В подобно проучване с добавка на чесън за 45 дни, участниците показват значително подобрена функция на NK и Т-клетките (и двете участват в имунната функция) в сравнение с плацебо групата. След 90 дни групата с чесън също има по-малко симптоми на настинка, дни на боледуване и брой настинки в сравнение с плацебо групата.  [15]

Трето независимо проучване установява, че добавянето на суров чесън към храната помага за активирането на гени, свързани с имунитета.  [16]

Чесънът активира свързани с имунитета гени намалява вероятността от разболяване. Можем да добавяме сурова скилидка чесън към храненията си или да приемаме добавка с по две дози от 500 mg дневно – една след закуска, а другата вечеря.

В крайна сметка, кои добавки доказано поддържат имунната система?

Изследователите са изследвали ефективността на всяка добавка в борбата с настинки, грип, инфекции на горните дихателни пътища и други свързани симптоми. Резултатите са единодушни: приемани ежедневно, следните добавки са свързани с намален риск от инфекция, продължителност на инфекцията и тежестта на симптомите. Всяка добавка предлага уникални свойства, които могат да подкрепят имунната система.

  1. Пробиотиците
  2. Цинк
  3. Витамин C
  4. Витамин D
  5. Женшен
  6. Чесън

Важно да се знае, че индустрията за добавки не е регулирана, така че тежестта е върху потребителя, при избора си на продукт. Подкрепен от науката всеки може да направи разумен избор и да се въоръжи срещу грижите и неволите на зимата. Както и да постави себе си в най-доброто положение, за да се предпази от заразяване и страдания от COVID-19.

Източници

  • [1] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19747410
  • [2] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20803023
  • [3] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23020819
  • [4] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25927096
  • [5] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3273967/
  • [6] https://ods.od.nih.gov/factsheets/Zinc-HealthProfessional/
  • [7] https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminC-HealthProfessional/
  • [8] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28202713
  • [9] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19237723
  • [10] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19592479
  • [11] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16247099
  • [12 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16566675/
  • [13] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4103721/
  • [14] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11697022
  • [15] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22280901
  • [16] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26423732
  • [17] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/30670267
  • [18] https://jamanetwork.com/journals/jamainternalmedicine/fullarticle/215276

Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.

kamakathalusex