Дейвид Синклер се бори за 150 г. живот с НМН и ресвератрол

439

Дейвид Синклер е доцент-доктор и професор в катедрата по генетика в Медицинския университет в Харвард и съ-директор на Центъра за биологични механизми на стареенето Пол Ф. Глен. Придобива докторска степен по молекулярна генетика в Университета на Нов Южен Уелс, Сидни, през 1995 г. Професора е най-известен с работата си в търсене на отговор защо остаряваме и как да забавим ефектите му.

Oбучение и реализация

По време на бакалавърското си образование и докторантурата си в един от водещите университети в Австралия (UNSW) Дейвид Синклер получава най-високите оценки и печели национална награда за работата си в областта на биохимията и молекулярната генетика (съответно CSL и The Commonwealth Prizes). Той е първият гражданин извън САЩ, получава престижна стипендия на Хелън Хей Уитни, което му позволява да напусне Австралия през 2005 г.

Работи с Лени Гуаренте в M.I.T. където той открива причина за стареенето на дрождите, както и ролята на Сиртуин-2 (SIRТ-2) в епигенетичните промени, водени от нестабилността на генома. Работата кара екипа да открие гени, наречени Сиртуини, които повишават работата и годността на организмите и забавят темповете на стареене. На 29-годишна възраст Дейвид Синклер е вербуван в Медицинско училище в Харвард, където през последните 16 години преподава биология и транслационна медицина за стареене. Не след дълго става основател и съ-директора на лабораторията за изследвания на стареенето Пол Ф. Глен. Групата сега включва четири лаборатории в Харвард и консорциум от 11 университета в цялата страна.

Дейност на д-р Дейвид Синклер

Работата на д-р Дейвид Синклер обхваща човешкия метаболизъм, митохондриалното и неврологичното здраве, рака и други. Той също се опитва да разбере защо стволовите клетки остават млади, как проектират човешкия геном, биоинформатиката, как могат да обърнат стареенето и как да подобрят човешката физика. Професорът редовно изнася лекции в Харвард и е ръководил на над 70 специализанти през последните 20 години, като в момента 30 изследователи са под негово пряко ръководство.

Изследванията на д-р Дейвид Синклер са фокусирани предимно върху разбирането на гени, които се борят с болести и стареене, с акцент върху лечението на основните причини за смърт и увреждане. По-специално той разглежда ролята на ензимите Сиртуин, протеин-модифициращи ензими, които реагират на промяната на нивата на НАД+, ограничаванена калориите и упражненията. Те са свързани с интересите в хроматина, енергийния метаболизъм, митохондриите, ученето и паметта, невродегенерацията и рака. Активността на Сиртуините се модулира от съединения, произвеждани от организма, както и добавки като транс-ресвератрол.

Лабораторията на д-р Дейвид Синклер е първата, която идентифицира ролята на НАД+ биосинтезата в регулирането на живота и за първи път показа, че Сиртуините участват в ограничаването на калории при бозайници. Първо идентифицират малки молекулин като ресвератрол, които активират SIRT1 и проучват как подобряват метаболитната функция, използвайки комбинация от генетичен, ензимологичен, биофизичен и фармакологичен подход. Иследователите демонстрират, че неправилното общуване между митохондриалните и ядрените геноми е причина за свързания с възрастта физиологичен спад и че релокализацията на хроматиновите фактори в отговор на разрушаването на ДНК вероятно е основна причина за стареене.

През 2019 година изследванията от лабораторията на д-р Дейвид Синклер се фокусират върху никотинамид мононуклеотид (НМН). Това е прекурсорно съединение, което тялото превръща в НАД+ и забавя стареенето, имитирайки ефектите на ограничаване на калориите.

„Мишките са по-стройни, имат повече енергия. Те могат да тичат по-далеч по пътека. Получават същите ефекти като упражнения или диета.“

д-р Дейвид СинклерТова изследване продължава и е готово да бъде тествано при хора. Първият етап от изпитванията на НМН, които той се подготвяше да започне през август в болницата Харвард, ще тества за увеличаване на НАД+ в кръвта. След това той планира да проучи ефикасността на НМН в лечението на заболявания. д-р Дейвид Синклер сам приема никотинамид мононуклеотид от около година. Той твърди, че липидният му профил се е подобрил драстично и той като цяло се чувства по-малко уморен – въпреки че признава, че това не е научно.

Коментарите са затворени, но trackbacks и pingbacks са отворени.